Коняк

Конякът е наречен така по името на град Коняк (Cognac) във Франция. За да се нарича едно бренди коняк, трябва да е произведено от вино, от региона около този град. Със своята богата на варовик почва, умереният и мек морски климат и продължителното слънчево греене, долината на Коняк притежава изключителни условия за отглеждането на лозя. Те са разположени по двата бряга на реката Щарант и са разделени на шест района, които оформят концентрични кръгове около града. Именно от тези лозя се произвежда специално младо бяло вино, получено основно от сорта Юни блан, но също така се използват и Коломбар, Фол бланш, Семийон или Монтил. Съхранявано в дъбови бъчви, виното било разреждано преди употреба. Както обикновено хубавите неща стават случайно и така случайно забравили да разредят виното и установили, че концентрираната напитка имала много по - добро качество и така постепенно започнали да пият алкохола, без да го разреждат. И ето, че скоро му дали и името коняк.

Трябва да се знае, че добрият коняк извървява дълъг и сложен път, докато стане годен за пиене. Конякът не се прави от една единствена алкохолна течност, получена от един район, а е резултат от съчетаването на различни дестилати от различни реколти и различни райони, които понякога стигат до 100! Именно в уменията за смесване се крие тайната за уникалния вкус и аромат на коняка. Гроздето се смачква веднага след реколтата и кашата се оставя да ферментира, а около три седмици по - късно се получава слабо алкохолно вино, което не е особено подходящо за пряка консумация. Това е моментът, когато виното се дестилира не един, а два пъти в класически меден казан с крушовидна форма. Медта се използва заради добрия топлообмен и всепризнатите й пречистващи свойства. Освен това златистият метал е устойчив на корозията от виното и реагира с някои негови съставки като серните съединения и мастните киселини (особено подходящи качества при производството на бренди). Зрелостта си обаче конякът достига по време на дългия престой в дъбовите бъчви. През това отлежаване алкохолната течност разтваря танините на дъба и добива характерния кехлибарен цвят.

Всеки коняк се разпознава по информацията, изписана върху етикетите. Тя се отнася до лозарските райони, продължителността на отлежаването на най - младата алкохолна течност в състава на коняка. Един коняк може да бъде пуснат на пазара след като най - младата алкохолна течност навърши възраст от най - малко две години и половина, считани от първи октомври на годината на гроздобера. За да се установи точната възраст на един коняк, под внимание се взима само времето, прекарано в бъчви, тъй като след прехвърлянето й в стъклен съд алкохолната течност престава да старее. За по - лесно ориентиране в огромното предлагане на коняци, производителите от едноименната френска област са въвели специални означения за етикетите. Основната информация, които тези означения дават, е свързана с възрастта и качеството на коняка. Всички указани в класификацията срокове означават, че всеки от вложените в коняка алкохол е отлежал не по - малко от указаното време.

V.S.(Very Special) или (Trois Etoiles) - коняци, чиито дестилати са държани в бъчви не по - малко от 2,5 г.

V.S.O.P.(Very Superior Old Pale), V.O.(Very Old), Reserve - коняци, чиито дестилати са отлежали не по - малко от 4 г.

V.V.S.O.P.(Very-Very Superior Old Pale), Grande Reserve - коняци, чиито дестилати са отлежали не по - малко от 5 год.

X.O.(Extra Old), Extra, Napoleon, Hors d'age, Tres Vieux, Vieille Reserve - коняци, чиито дестилати са отлежали в бъчви 6,5 години.