Лютите подправки

Люто, люто!

"Само с хляб не се живее!" -  гласи популярна мъдрост. Стремежът на човек да разнообрази храната си води до създаване на различни пикантни комбинации в кулинарията. Лютите храни са част от кухнята на много народи, но най - типични са за Азия и Ориента. Поради редица географски и културни особености лютото присъства и в нашата национална кухня - обикновено под формата на чесън, лук, люти чушки. Огненият вкус цери болести, гори калории и подмладява. Ацтеките са го ценяли наравно със солта. Един лекар казва: "Ако не можеш да ядеш люто, вземай го като лекарство."

Емблема на този противоречив вкус са чушките Чили (Capsicum annuum). Родината им е Южна Америка. Употребата им е позната на местното население на Перу 6000 г. пр. Хр. Пренесено веднъж на Стария континент, лютивото изкушение бързо се разпространява по целия свят, а в Индия и Тайланд дори е обект на обожание.

Едва ли има българска трапеза, на която целогодишно да не се ядат чушки - сурови, сухи, на туршия или смлени на пипер. Една от причините за популярността на лютите храни е, че те подобряват защитните сили на организма срещу инфекции и простуди. Това влияние върху имунитета се дължи на веществата фитонциди, притежаващи силен бактерициден ефект. Те подобряват и кръвооросяването, понижават артериалното налягане и кръвната захар, понижават холестерола. Освен, че са вкусна храна, пиперките са и много полезни, защото съдържат различни витамини, минерали, протеини и захари. В три чушлета се съдържа толкова витамин С, колкото в килограм лимони!

Учените откриха още едно свойство на лютия вкус - при консумация човек изпада в състояние на леко наркотично опиянение. Лекари обясняват нахлуването на ендорфини в кръвта след консумиране на люти чушки - капсаицинът изгаря нервните окончания на езика и изпраща фалшиви сигнали за болка до централната нервна система. Мозъкът реагира мигновено, произвеждайки ендорфини. Този бионаркотик бързо пристрастява почитателите на лютото, карайки ги да посягат към все "по - горещи" сортове.

Напоследък е разпространена употребата на комбинации от подправки като кетчуп, къри, сос "Уорчестър" и пр. Обикновено точната им рецепта остава неизвестна за потребителя. Често в комбинацията участват лютиви съставки в големи дози (червен лют пипер, черен пипер, хрян, чесън на прах и др.), които могат да вредят. Те са и крайно неподходящи за неукрепналата храносмилателна система на децата, които най - често прекаляват с тях, изливайки ги щедро върху дюнери и пици. Дори шарената сол не е съвсем безопасна - често съдържа прекалено много сол.

В заключение можем само да добавим - лютото не е вредно за един здрав организъм. Но при всяка употреба на подправки, добре е да помним старото римско правило: "Мярката стои в основата на успеха!